заверявам

Речник на българския език

заверя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

заверя̀ваш, несв. и заверя̀, св.
1. Какво. С подпис и печат удостоверявам редовността на документ.
2. Какво. За студент — получавам подпис и печат в студентската си книжка за редовно приключване на семестър. Заверих книжката си. Заверих семестъра.
същ. заверя̀ване, ср.
прил. заверѐн, заверѐна, заверѐно, мн. заверѐни.

Грешни изписвания (7)

  • заверявъм
  • завирявам
  • завирявъм
  • зъверявам
  • зъверявъм
  • зъвирявам
  • зъвирявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-ве-ря-вам за-ве-ря-ва-ме
2 лице за-ве-ря-ваш за-ве-ря-ва-те
3 лице за-ве-ря-ва за-ве-ря-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-ве-ря-вах за-ве-ря-вах-ме
2 лице за-ве-ря-ва за-ве-ря-вах-те
3 лице за-ве-ря-ва за-ве-ря-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-ве-ря-вах за-ве-ря-вах-ме
2 лице за-ве-ря-ва-ше за-ве-ря-вах-те
3 лице за-ве-ря-ва-ше за-ве-ря-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заверявал съм заверявала съм заверявало съм заверявали сме
2 лице заверявал си заверявала си заверявало си заверявали сте
3 лице заверявал е заверявала е заверявало е заверявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заверявал бях заверявала бях заверявало бяхме заверявали
2 лице беше заверявал беше заверявала беше заверявало бяхте заверявали
3 лице беше заверявал беше заверявала беше заверявало бяха заверявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заверявам ще заверяваме
2 лице ще заверяваш ще заверявате
3 лице ще заверява ще заверяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заверявал ще съм заверявала ще съм заверявало ще сме заверявали
2 лице ще си заверявал ще си заверявала ще си заверявало ще сте заверявали
3 лице ще е заверявал ще е заверявала ще е заверявало ще са заверявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заверявам щяхме да заверяваме
2 лице щеше да заверяваш щяхте да заверявате
3 лице щеше да заверява щяха да заверяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заверявал щях да съм заверявала щях да съм заверявало щяхме да сме заверявали
2 лице щеше да си заверявал щеше да си заверявала щеше да си заверявало щяхте да сте заверявали
3 лице щеше да е заверявал щеше да е заверявала щеше да е заверявало щяха да са заверявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заверявал съм заверявала съм заверявало съм заверявали сме
2 лице заверявал си заверявала си заверявало си заверявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заверявал съм заверявала съм заверявало съм заверявали сме
2 лице заверявал си заверявала си заверявало си заверявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заверявал била съм заверявала било съм заверявало били сме заверявали
2 лице бил си заверявал била си заверявала било си заверявало били сте заверявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заверявам щяла съм да заверявам щяло съм да заверявам щели сме да заверяваме
2 лице щял си да заверяваш щяла си да заверяваш щяло си да заверяваш щели сте да заверявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заверявал щяла съм да съм заверявала щяло съм да съм заверявало щели сме да сме заверявали
2 лице щял си да си заверявал щяла си да си заверявала щяло си да си заверявало щели сте да сте заверявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заверявал бих заверявала бих заверявало бихме заверявали
2 лице би заверявал би заверявала би заверявало бихте заверявали
3 лице би заверявал би заверявала би заверявало биха заверявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-ве-ря-вай за-ве-ря-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-ве-ря-ван
непълен член за-ве-ря-ва-ния
пълен член за-ве-ря-ва-ни-ят
женски род за-ве-ря-ва-на
членувано за-ве-ря-ва-на-та
среден род за-ве-ря-ва-но
членувано за-ве-ря-ва-но-то
множествено число за-ве-ря-ва-ни
членувано за-ве-ря-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ве-ря-вал
непълен член за-ве-ря-ва-лия
пълен член за-ве-ря-ва-ли-ят
женски род за-ве-ря-ва-ла
членувано за-ве-ря-ва-ла-та
среден род за-ве-ря-ва-ло
членувано за-ве-ря-ва-ло-то
множествено число за-ве-ря-ва-ли
членувано за-ве-ря-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ве-ря-вал
женски род за-ве-ря-ва-ла
среден род за-ве-ря-ва-ло
множествено число за-ве-ря-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ве-ря-ващ
непълен член за-ве-ря-ва-щия
пълен член за-ве-ря-ва-щи-ят
женски род за-ве-ря-ва-ща
членувано за-ве-ря-ва-ща-та
среден род за-ве-ря-ва-що
членувано за-ве-ря-ва-що-то
множествено число за-ве-ря-ва-щи
членувано за-ве-ря-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-ве-ря-вай-ки