дебна

Речник на българския език

дѐбна преходен глагол от несвършен вид (тип 152ti) редактиране

Значение

дѐбнеш, мин. св. дѐбнах, мин. прич. дѐбнал, несв.; Кого, какво.
1. Следя, наблюдавам тайно и внимателно. Котката дебнеше мишката до дупката ѝ.
2. Изчаквам подходящ момент, за да направя нещо.
3. Прен. Заплашвам постоянно. В джунглата на всяка крачка те дебне опасност.

Грешни изписвания (1)

  • дебнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице деб-на деб-нем
2 лице деб-неш деб-не-те
3 лице деб-не деб-нат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице деб-нах деб-нах-ме
2 лице деб-на деб-нах-те
3 лице деб-на деб-на-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице деб-нех деб-нех-ме
2 лице деб-не-ше деб-нех-те
3 лице деб-не-ше деб-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дебнал съм дебнала съм дебнало съм дебнали сме
2 лице дебнал си дебнала си дебнало си дебнали сте
3 лице дебнал е дебнала е дебнало е дебнали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях дебнал бях дебнала бях дебнало бяхме дебнали
2 лице беше дебнал беше дебнала беше дебнало бяхте дебнали
3 лице беше дебнал беше дебнала беше дебнало бяха дебнали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще дебна ще дебнем
2 лице ще дебнеш ще дебнете
3 лице ще дебне ще дебнат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм дебнал ще съм дебнала ще съм дебнало ще сме дебнали
2 лице ще си дебнал ще си дебнала ще си дебнало ще сте дебнали
3 лице ще е дебнал ще е дебнала ще е дебнало ще са дебнали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да дебна щяхме да дебнем
2 лице щеше да дебнеш щяхте да дебнете
3 лице щеше да дебне щяха да дебнат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм дебнал щях да съм дебнала щях да съм дебнало щяхме да сме дебнали
2 лице щеше да си дебнал щеше да си дебнала щеше да си дебнало щяхте да сте дебнали
3 лице щеше да е дебнал щеше да е дебнала щеше да е дебнало щяха да са дебнали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дебнел съм дебнела съм дебнело съм дебнели сме
2 лице дебнел си дебнела си дебнело си дебнели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дебнал съм дебнала съм дебнало съм дебнали сме
2 лице дебнал си дебнала си дебнало си дебнали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм дебнал била съм дебнала било съм дебнало били сме дебнали
2 лице бил си дебнал била си дебнала било си дебнало били сте дебнали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да дебна щяла съм да дебна щяло съм да дебна щели сме да дебнем
2 лице щял си да дебнеш щяла си да дебнеш щяло си да дебнеш щели сте да дебнете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм дебнал щяла съм да съм дебнала щяло съм да съм дебнало щели сме да сме дебнали
2 лице щял си да си дебнал щяла си да си дебнала щяло си да си дебнало щели сте да сте дебнали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих дебнал бих дебнала бих дебнало бихме дебнали
2 лице би дебнал би дебнала би дебнало бихте дебнали
3 лице би дебнал би дебнала би дебнало биха дебнали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
деб-ни деб-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род деб-нат
непълен член деб-на-тия
пълен член деб-на-ти-ят
женски род деб-на-та
членувано деб-на-та-та
среден род деб-на-то
членувано деб-на-то-то
множествено число деб-на-ти
членувано деб-на-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род деб-нал
непълен член деб-на-лия
пълен член деб-на-ли-ят
женски род деб-на-ла
членувано деб-на-ла-та
среден род деб-на-ло
членувано деб-на-ло-то
множествено число деб-на-ли
членувано деб-на-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род деб-нел
женски род деб-не-ла
среден род деб-не-ло
множествено число деб-не-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род деб-нещ
непълен член деб-не-щия
пълен член деб-не-щи-ят
женски род деб-не-ща
членувано деб-не-ща-та
среден род деб-не-що
членувано деб-не-що-то
множествено число деб-не-щи
членувано деб-не-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

деб-ней-ки