дебнел

Речник на българския език

1. дебнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дебнел е производна форма на дебна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дебнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дебнел е производна форма на дебна (мин. деят. несв. прич. м. р.).