слухтя

Речник на българския език

слухтя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

слухтиш, мин. св. слухтях, мин. прич. слухтял, несв.
1. Напрягам слух да дочуя нещо; ослушвам се. Слухти пред вратата да чуе какво става.
2. Прен. Пренебр. Слушам внимателно, за да получа информация, за да правя донос и др. Цял ден слухти какво се говори за шефа.същ. слухтене, ср.

Грешни изписвания (4)

  • слохтйа
  • слохтйъ
  • слухтйа
  • слухтйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице слух-тя слух-тим
2 лице слух-тиш слух-ти-те
3 лице слух-ти слух-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице слух-тях слух-тях-ме
2 лице слух-тя слух-тях-те
3 лице слух-тя слух-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице слух-тях слух-тях-ме
2 лице слух-те-ше слух-тях-те
3 лице слух-те-ше слух-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице слухтял съм слухтяла съм слухтяло съм слухтели сме
2 лице слухтял си слухтяла си слухтяло си слухтели сте
3 лице слухтял е слухтяла е слухтяло е слухтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях слухтял бях слухтяла бях слухтяло бяхме слухтели
2 лице беше слухтял беше слухтяла беше слухтяло бяхте слухтели
3 лице беше слухтял беше слухтяла беше слухтяло бяха слухтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще слухтя ще слухтим
2 лице ще слухтиш ще слухтите
3 лице ще слухти ще слухтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм слухтял ще съм слухтяла ще съм слухтяло ще сме слухтели
2 лице ще си слухтял ще си слухтяла ще си слухтяло ще сте слухтели
3 лице ще е слухтял ще е слухтяла ще е слухтяло ще са слухтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да слухтя щяхме да слухтим
2 лице щеше да слухтиш щяхте да слухтите
3 лице щеше да слухти щяха да слухтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм слухтял щях да съм слухтяла щях да съм слухтяло щяхме да сме слухтели
2 лице щеше да си слухтял щеше да си слухтяла щеше да си слухтяло щяхте да сте слухтели
3 лице щеше да е слухтял щеше да е слухтяла щеше да е слухтяло щяха да са слухтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице слухтял съм слухтяла съм слухтяло съм слухтели сме
2 лице слухтял си слухтяла си слухтяло си слухтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице слухтял съм слухтяла съм слухтяло съм слухтели сме
2 лице слухтял си слухтяла си слухтяло си слухтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм слухтял била съм слухтяла било съм слухтяло били сме слухтели
2 лице бил си слухтял била си слухтяла било си слухтяло били сте слухтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да слухтя щяла съм да слухтя щяло съм да слухтя щели сме да слухтим
2 лице щял си да слухтиш щяла си да слухтиш щяло си да слухтиш щели сте да слухтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм слухтял щяла съм да съм слухтяла щяло съм да съм слухтяло щели сме да сме слухтели
2 лице щял си да си слухтял щяла си да си слухтяла щяло си да си слухтяло щели сте да сте слухтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих слухтял бих слухтяла бих слухтяло бихме слухтели
2 лице би слухтял би слухтяла би слухтяло бихте слухтели
3 лице би слухтял би слухтяла би слухтяло биха слухтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
слух-ти слух-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род слух-тял
непълен член слух-те-лия
пълен член слух-те-ли-ят
женски род слух-тя-ла
членувано слух-тя-ла-та
среден род слух-тя-ло
членувано слух-тя-ло-то
множествено число слух-те-ли
членувано слух-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род слух-тял
женски род слух-тя-ла
среден род слух-тя-ло
множествено число слух-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род слух-тящ
непълен член слух-тя-щия
пълен член слух-тя-щи-ят
женски род слух-тя-ща
членувано слух-тя-ща-та
среден род слух-тя-що
членувано слух-тя-що-то
множествено число слух-тя-щи
членувано слух-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

слух-тей-ки