слухтяхте

Речник на българския език

1. слухтяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

слухтяхте е производна форма на слухтя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. слухтяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

слухтяхте е производна форма на слухтя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).