слухтяло е

Речник на българския език

1. слухтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

слухтяло е е производна форма на слухтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. слухтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

слухтяло е е производна форма на слухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. слухтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

слухтяло е е производна форма на слухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).