ухо

мн. ушѝ, ср.
1. Органът на слуха у човек или животно, който се намира от двете страни на главата.
2. Външната част на този орган. Малки уши. Магарето има големи уши.
3. Прен. Слух. До ушите ми достига шепот.
4. Прен. Дръжка на съд (обикн. в двойка) с подобна форма.
4. Прен. Дупка на игла, през която се вдява конецът.
5. Прен. Всяка част, детайл или предмет, наподобяващи формата и разположението на органа на слуха.
прил. у̀шен, у̀шна, у̀шно, мн. у̀шни. Ушна мида. Ушни болести.
• До ушите. — Разг. Напълно, много. Загазил съм до ушите.
• Наострям/наостря уши. — Разг. Стремя се да чуя, заслушвам се.
• От ухо на ухо (се носи). — Разнася се от човек на човек.
• (Имам) обеца на ухото. — Помня нещо за поука, за назидание.