слухтеше

Речник на българския език

1. слухтеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

слухтеше е производна форма на слухтя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. слухтеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

слухтеше е производна форма на слухтя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).