слухти

Речник на българския език

1. слухти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

слухти е производна форма на слухтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. слухти — повелително наклонение, ед. ч.

слухти е производна форма на слухтя (повелително наклонение, ед. ч.).