дебнело

Речник на българския език

1. дебнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дебнело е производна форма на дебна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дебнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дебнело е производна форма на дебна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).