дебнела

Речник на българския език

1. дебнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дебнела е производна форма на дебна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дебнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дебнела е производна форма на дебна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).