дебнала

Речник на българския език

1. дебнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дебнала е производна форма на дебна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дебнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

дебнала е производна форма на дебна (мин. деят. св. прич. ж. р.).