гранича

Речник на българския език

гранѝча непреходен глагол от несвършен вид (тип 176ii) редактиране

Значение

гранѝчиш, мин. св. гранѝчих, мин. прич. гранѝчил, несв.; с какво.
1. Имам обща граница. На юг България граничи с Турция и Гърция.
2. Имам сходство, доближавам се, достигам, съвпадам. Това граничи с лудост.

Грешни изписвания (3)

  • граничъ
  • грънича
  • гръничъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице гра-ни-ча гра-ни-чим
2 лице гра-ни-чиш гра-ни-чи-те
3 лице гра-ни-чи гра-ни-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице гра-ни-чих гра-ни-чих-ме
2 лице гра-ни-чи гра-ни-чих-те
3 лице гра-ни-чи гра-ни-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице гра-ни-чех гра-ни-чех-ме
2 лице гра-ни-че-ше гра-ни-чех-те
3 лице гра-ни-че-ше гра-ни-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице граничил съм граничила съм граничило съм граничили сме
2 лице граничил си граничила си граничило си граничили сте
3 лице граничил е граничила е граничило е граничили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях граничил бях граничила бях граничило бяхме граничили
2 лице беше граничил беше граничила беше граничило бяхте граничили
3 лице беше граничил беше граничила беше граничило бяха граничили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще гранича ще граничим
2 лице ще граничиш ще граничите
3 лице ще граничи ще граничат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм граничил ще съм граничила ще съм граничило ще сме граничили
2 лице ще си граничил ще си граничила ще си граничило ще сте граничили
3 лице ще е граничил ще е граничила ще е граничило ще са граничили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да гранича щяхме да граничим
2 лице щеше да граничиш щяхте да граничите
3 лице щеше да граничи щяха да граничат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм граничил щях да съм граничила щях да съм граничило щяхме да сме граничили
2 лице щеше да си граничил щеше да си граничила щеше да си граничило щяхте да сте граничили
3 лице щеше да е граничил щеше да е граничила щеше да е граничило щяха да са граничили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице граничел съм граничела съм граничело съм граничели сме
2 лице граничел си граничела си граничело си граничели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице граничил съм граничила съм граничило съм граничили сме
2 лице граничил си граничила си граничило си граничили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм граничил била съм граничила било съм граничило били сме граничили
2 лице бил си граничил била си граничила било си граничило били сте граничили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да гранича щяла съм да гранича щяло съм да гранича щели сме да граничим
2 лице щял си да граничиш щяла си да граничиш щяло си да граничиш щели сте да граничите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм граничил щяла съм да съм граничила щяло съм да съм граничило щели сме да сме граничили
2 лице щял си да си граничил щяла си да си граничила щяло си да си граничило щели сте да сте граничили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих граничил бих граничила бих граничило бихме граничили
2 лице би граничил би граничила би граничило бихте граничили
3 лице би граничил би граничила би граничило биха граничили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
гра-ни-чи гра-ни-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род гра-ни-чил
непълен член гра-ни-чи-лия
пълен член гра-ни-чи-ли-ят
женски род гра-ни-чи-ла
членувано гра-ни-чи-ла-та
среден род гра-ни-чи-ло
членувано гра-ни-чи-ло-то
множествено число гра-ни-чи-ли
членувано гра-ни-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род гра-ни-чел
женски род гра-ни-че-ла
среден род гра-ни-че-ло
множествено число гра-ни-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род гра-ни-чещ
непълен член гра-ни-че-щия
пълен член гра-ни-че-щи-ят
женски род гра-ни-че-ща
членувано гра-ни-че-ща-та
среден род гра-ни-че-що
членувано гра-ни-че-що-то
множествено число гра-ни-че-щи
членувано гра-ни-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

гра-ни-чей-ки