граничели

Речник на българския език

1. граничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

граничели е производна форма на гранича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. граничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

граничели е производна форма на гранича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).