граничил е

Речник на българския език

1. граничил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

граничил е е производна форма на гранича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. граничил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

граничил е е производна форма на гранича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).