съсед

Речник на българския език

съсѐд съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. съсѐди, м.
1. Човек, който живее в близост с други лица. Не избирай само жилище, а и съседи.
2. Човек, който се намира в непосредствена близост до друго лице. По време на представлението попита съседа си отляво колко е часът.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • сасет
  • съсет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-сед
непълен член съ-се-да
пълен член съ-се-дът
мн.ч. съ-се-ди
членувано съ-се-ди-те
бройна форма съ-се-ди
звателна форма съ-се-де