граничило си

Речник на българския език

1. граничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

граничило си е производна форма на гранича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. граничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

граничило си е производна форма на гранича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).