граничи

Речник на българския език

1. граничи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

граничи е производна форма на гранича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. граничи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

граничи е производна форма на гранича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. граничи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

граничи е производна форма на гранича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. граничи — повелително наклонение, ед. ч.

граничи е производна форма на гранича (повелително наклонение, ед. ч.).