граничило е

Речник на българския език

1. граничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

граничило е е производна форма на гранича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. граничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

граничило е е производна форма на гранича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).