възпея

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-пея	въз-пе-ем
2 лице	въз-пе-еш	въз-пе-е-те
3 лице	въз-пее	въз-пе-ят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-пях	въз-пях-ме
2 лице	въз-пя	въз-пях-те
3 лице	въз-пя	въз-пя-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-пе-ех	въз-пе-ех-ме
2 лице	въз-пе-е-ше	въз-пе-ех-те
3 лице	въз-пе-е-ше	въз-пе-е-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възпял съм	възпяла съм	възпяло съм	възпели сме
2 лице	възпял си	възпяла си	възпяло си	възпели сте
3 лице	възпял е	възпяла е	възпяло е	възпели са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възпял	бях възпяла	бях възпяло	бяхме възпели
2 лице	беше възпял	беше възпяла	беше възпяло	бяхте възпели
3 лице	беше възпял	беше възпяла	беше възпяло	бяха възпели

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възпея	ще възпеем
2 лице	ще възпееш	ще възпеете
3 лице	ще възпее	ще възпеят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възпял	ще съм възпяла	ще съм възпяло	ще сме възпели
2 лице	ще си възпял	ще си възпяла	ще си възпяло	ще сте възпели
3 лице	ще е възпял	ще е възпяла	ще е възпяло	ще са възпели

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възпея	щяхме да възпеем
2 лице	щеше да възпееш	щяхте да възпеете
3 лице	щеше да възпее	щяха да възпеят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възпял	щях да съм възпяла	щях да съм възпяло	щяхме да сме възпели
2 лице	щеше да си възпял	щеше да си възпяла	щеше да си възпяло	щяхте да сте възпели
3 лице	щеше да е възпял	щеше да е възпяла	щеше да е възпяло	щяха да са възпели

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възпеел съм	възпеела съм	възпеело съм	възпеели сме
2 лице	възпеел си	възпеела си	възпеело си	възпеели сте
3 лице	въз-пе-ел възпеел е	въз-пе-е-ла възпеела е	въз-пе-е-ло възпеело е	въз-пе-е-ли възпеели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възпял съм	възпяла съм	възпяло съм	възпели сме
2 лице	възпял си	възпяла си	възпяло си	възпели сте
3 лице	въз-пял възпял е	въз-пя-ла възпяла е	въз-пя-ло възпяло е	въз-пе-ли възпели са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възпял	била съм възпяла	било съм възпяло	били сме възпели
2 лице	бил си възпял	била си възпяла	било си възпяло	били сте възпели
3 лице	бил възпял бил е възпял	била възпяла била е възпяла	било възпяло било е възпяло	били възпели били са възпели

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възпея	щяла съм да възпея	щяло съм да възпея	щели сме да възпеем
2 лице	щял си да възпееш	щяла си да възпееш	щяло си да възпееш	щели сте да възпеете
3 лице	щял да възпее щял е да възпее	щяла да възпее щяла е да възпее	щяло да възпее щяло е да възпее	щели да възпеят щели са да възпеят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възпял	щяла съм да съм възпяла	щяло съм да съм възпяло	щели сме да сме възпели
2 лице	щял си да си възпял	щяла си да си възпяла	щяло си да си възпяло	щели сте да сте възпели
3 лице	щял да е възпял щял е да е възпял	щяла да е възпяла щяла е да е възпяла	щяло да е възпяло щяло е да е възпяло	щели да са възпели щели са да са възпели

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възпял	бих възпяла	бих възпяло	бихме възпели
2 лице	би възпял	би възпяла	би възпяло	бихте възпели
3 лице	би възпял	би възпяла	би възпяло	биха възпели

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-пей	въз-пей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-пят
		непълен член	въз-пя-тия
		пълен член	въз-пя-ти-ят
	женски род		въз-пя-та
		членувано	въз-пя-та-та
	среден род		въз-пя-то
		членувано	въз-пя-то-то
множествено число			въз-пе-ти
		членувано	въз-пе-ти-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-пял
		непълен член	въз-пе-лия
		пълен член	въз-пе-ли-ят
	женски род		въз-пя-ла
		членувано	въз-пя-ла-та
	среден род		въз-пя-ло
		членувано	въз-пя-ло-то
множествено число			въз-пе-ли
		членувано	въз-пе-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-пе-ел
	женски род	въз-пе-е-ла
	среден род	въз-пе-е-ло
множествено число		въз-пе-е-ли