възпееше

Речник на българския език

1. възпееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

възпееше е производна форма на възпея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. възпееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

възпееше е производна форма на възпея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).