възпели

Речник на българския език

1. възпели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възпели е производна форма на възпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възпели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възпели е производна форма на възпея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).