възпяло

Речник на българския език

1. възпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпяло е производна форма на възпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

възпяло е производна форма на възпея (мин. деят. св. прич. ср. р.).