възпяло си

Речник на българския език

1. възпяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпяло си е производна форма на възпея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпяло си е производна форма на възпея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).