възпяло е

Речник на българския език

1. възпяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпяло е е производна форма на възпея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпяло е е производна форма на възпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).