възпеело

Речник на българския език

1. възпеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпеело е производна форма на възпея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възпеело е производна форма на възпея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).