възпеела

Речник на българския език

1. възпеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възпеела е производна форма на възпея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възпеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възпеела е производна форма на възпея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).