връзвам

Речник на българския език

връ̀звам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

връ̀зваш, несв. и въ̀ржа, св.
1. Какво. Съединявам чрез възел в едно краищата на връв, въже и др.
2. Какво. Увивам, опаковам с връв, въже и др. Трябва да вържем здраво тоя багаж.
3. Кого, какво. Привързвам, завързвам, прикрепвам. Вържи магарето! Вързали го за едно дърво.
4. Прен. Разг. Кого. Заставям да стои на едно място или да се занимава дълго с едно и също. Вързал ме е с това дете, не мога да мръдна.
5. Прен. Жарг. Кого. Излъгвам, лъжа. Ти май ме върза, че не си бил вкъщи.
връзвам се/вържа се. 1.Разг. Стоя на едно място или дълго се занимавам с едно нещо поради свой ангажимент, работа. Вързал съм се с една работа вкъщи, не мога никъде да отида.
2. Прен. Жарг. Подлъгвам се, лъжа се. И аз се вързах да го чакам. И що се връзваш?
3. Разг. Съотнасям се, съответствам. Вчера едно приказва, днес друго — май не се връзват приказките му.



връ̀зваш, несв. и въ̀ржа, св.; Какво. За растение — давам плод. Тая ябълка вече трета година не връзва никакъв плод.

Грешни изписвания (1)

  • връзвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице връз-вам връз-ва-ме
2 лице връз-ваш връз-ва-те
3 лице връз-ва връз-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице връз-вах връз-вах-ме
2 лице връз-ва връз-вах-те
3 лице връз-ва връз-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице връз-вах връз-вах-ме
2 лице връз-ва-ше връз-вах-те
3 лице връз-ва-ше връз-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице връзвал съм връзвала съм връзвало съм връзвали сме
2 лице връзвал си връзвала си връзвало си връзвали сте
3 лице връзвал е връзвала е връзвало е връзвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях връзвал бях връзвала бях връзвало бяхме връзвали
2 лице беше връзвал беше връзвала беше връзвало бяхте връзвали
3 лице беше връзвал беше връзвала беше връзвало бяха връзвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще връзвам ще връзваме
2 лице ще връзваш ще връзвате
3 лице ще връзва ще връзват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм връзвал ще съм връзвала ще съм връзвало ще сме връзвали
2 лице ще си връзвал ще си връзвала ще си връзвало ще сте връзвали
3 лице ще е връзвал ще е връзвала ще е връзвало ще са връзвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да връзвам щяхме да връзваме
2 лице щеше да връзваш щяхте да връзвате
3 лице щеше да връзва щяха да връзват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм връзвал щях да съм връзвала щях да съм връзвало щяхме да сме връзвали
2 лице щеше да си връзвал щеше да си връзвала щеше да си връзвало щяхте да сте връзвали
3 лице щеше да е връзвал щеше да е връзвала щеше да е връзвало щяха да са връзвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице връзвал съм връзвала съм връзвало съм връзвали сме
2 лице връзвал си връзвала си връзвало си връзвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице връзвал съм връзвала съм връзвало съм връзвали сме
2 лице връзвал си връзвала си връзвало си връзвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм връзвал била съм връзвала било съм връзвало били сме връзвали
2 лице бил си връзвал била си връзвала било си връзвало били сте връзвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да връзвам щяла съм да връзвам щяло съм да връзвам щели сме да връзваме
2 лице щял си да връзваш щяла си да връзваш щяло си да връзваш щели сте да връзвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм връзвал щяла съм да съм връзвала щяло съм да съм връзвало щели сме да сме връзвали
2 лице щял си да си връзвал щяла си да си връзвала щяло си да си връзвало щели сте да сте връзвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих връзвал бих връзвала бих връзвало бихме връзвали
2 лице би връзвал би връзвала би връзвало бихте връзвали
3 лице би връзвал би връзвала би връзвало биха връзвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
връз-вай връз-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род връз-ван
непълен член връз-ва-ния
пълен член връз-ва-ни-ят
женски род връз-ва-на
членувано връз-ва-на-та
среден род връз-ва-но
членувано връз-ва-но-то
множествено число връз-ва-ни
членувано връз-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род връз-вал
непълен член връз-ва-лия
пълен член връз-ва-ли-ят
женски род връз-ва-ла
членувано връз-ва-ла-та
среден род връз-ва-ло
членувано връз-ва-ло-то
множествено число връз-ва-ли
членувано връз-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род връз-вал
женски род връз-ва-ла
среден род връз-ва-ло
множествено число връз-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род връз-ващ
непълен член връз-ва-щия
пълен член връз-ва-щи-ят
женски род връз-ва-ща
членувано връз-ва-ща-та
среден род връз-ва-що
членувано връз-ва-що-то
множествено число връз-ва-щи
членувано връз-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

връз-вай-ки