връзвало си

Речник на българския език

1. връзвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

връзвало си е производна форма на връзвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. връзвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

връзвало си е производна форма на връзвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. връзвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

връзвало си е производна форма на връзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).