връзвала

Речник на българския език

1. връзвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

връзвала е производна форма на връзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. връзвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

връзвала е производна форма на връзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. връзвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

връзвала е производна форма на връзвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. връзвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

връзвала е производна форма на връзвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).