връзвало

Речник на българския език

1. връзвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връзвало е производна форма на връзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. връзвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връзвало е производна форма на връзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. връзвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

връзвало е производна форма на връзвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. връзвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

връзвало е производна форма на връзвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).