връзвал съм

Речник на българския език

1. връзвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

връзвал съм е производна форма на връзвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. връзвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

връзвал съм е производна форма на връзвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. връзвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

връзвал съм е производна форма на връзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).