връзва

Речник на българския език

1. връзва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

връзва е производна форма на връзвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. връзва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

връзва е производна форма на връзвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. връзва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

връзва е производна форма на връзвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).