връзвал

Речник на българския език

1. връзвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връзвал е производна форма на връзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. връзвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връзвал е производна форма на връзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. връзвал — мин. деят. св. прич. м. р.

връзвал е производна форма на връзвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. връзвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

връзвал е производна форма на връзвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).