връзвали

Речник на българския език

1. връзвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

връзвали е производна форма на връзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. връзвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

връзвали е производна форма на връзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. връзвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

връзвали е производна форма на връзвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. връзвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

връзвали е производна форма на връзвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).