лъх

Речник на българския език

лъх съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

лъхъ̀т, лъха̀, мн. лъ̀хове, (два) лъ̀ха, м.
1. Лек повей. Лъх от морето. Лъх от земята.
2. Дъх, тънък аромат. Лъх на рози. Лъх на парфюм.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лъх
непълен член лъ-ха
пълен член лъ-хът
мн.ч. лъ-хо-ве
членувано лъ-хо-ве-те
бройна форма лъ-ха
звателна форма