улича

Речник на българския език

улича̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

уличѝш, мин. св. уличѝх, мин. прич. уличѝл, св.вж. уличавам.

Грешни изписвания (7)

  • олеча
  • олечъ
  • олича
  • оличъ
  • улеча
  • улечъ
  • уличъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ули-ча ули-чим
2 лице ули-чиш ули-чи-те
3 лице ули-чи ули-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ули-чих ули-чих-ме
2 лице ули-чи ули-чих-те
3 лице ули-чи ули-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ули-чах ули-чах-ме
2 лице ули-че-ше ули-чах-те
3 лице ули-че-ше ули-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уличил съм уличила съм уличило съм уличили сме
2 лице уличил си уличила си уличило си уличили сте
3 лице уличил е уличила е уличило е уличили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях уличил бях уличила бях уличило бяхме уличили
2 лице беше уличил беше уличила беше уличило бяхте уличили
3 лице беше уличил беше уличила беше уличило бяха уличили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще улича ще уличим
2 лице ще уличиш ще уличите
3 лице ще уличи ще уличат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм уличил ще съм уличила ще съм уличило ще сме уличили
2 лице ще си уличил ще си уличила ще си уличило ще сте уличили
3 лице ще е уличил ще е уличила ще е уличило ще са уличили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да улича щяхме да уличим
2 лице щеше да уличиш щяхте да уличите
3 лице щеше да уличи щяха да уличат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм уличил щях да съм уличила щях да съм уличило щяхме да сме уличили
2 лице щеше да си уличил щеше да си уличила щеше да си уличило щяхте да сте уличили
3 лице щеше да е уличил щеше да е уличила щеше да е уличило щяха да са уличили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уличал съм уличала съм уличало съм уличали сме
2 лице уличал си уличала си уличало си уличали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уличил съм уличила съм уличило съм уличили сме
2 лице уличил си уличила си уличило си уличили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм уличил била съм уличила било съм уличило били сме уличили
2 лице бил си уличил била си уличила било си уличило били сте уличили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да улича щяла съм да улича щяло съм да улича щели сме да уличим
2 лице щял си да уличиш щяла си да уличиш щяло си да уличиш щели сте да уличите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм уличил щяла съм да съм уличила щяло съм да съм уличило щели сме да сме уличили
2 лице щял си да си уличил щяла си да си уличила щяло си да си уличило щели сте да сте уличили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих уличил бих уличила бих уличило бихме уличили
2 лице би уличил би уличила би уличило бихте уличили
3 лице би уличил би уличила би уличило биха уличили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ули-чи ули-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ули-чен
непълен член ули-че-ния
пълен член ули-че-ни-ят
женски род ули-че-на
членувано ули-че-на-та
среден род ули-че-но
членувано ули-че-но-то
множествено число ули-че-ни
членувано ули-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ули-чил
непълен член ули-чи-лия
пълен член ули-чи-ли-ят
женски род ули-чи-ла
членувано ули-чи-ла-та
среден род ули-чи-ло
членувано ули-чи-ло-то
множествено число ули-чи-ли
членувано ули-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ули-чал
женски род ули-ча-ла
среден род ули-ча-ло
множествено число ули-ча-ли