уличеше

Речник на българския език

1. уличеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

уличеше е производна форма на улича (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. уличеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

уличеше е производна форма на улича (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).