уличи

Речник на българския език

1. уличи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

уличи е производна форма на улича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. уличи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

уличи е производна форма на улича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. уличи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

уличи е производна форма на улича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. уличи — повелително наклонение, ед. ч.

уличи е производна форма на улича (повелително наклонение, ед. ч.).