уличил е

Речник на българския език

1. уличил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уличил е е производна форма на улича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уличил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уличил е е производна форма на улича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).