уличило е

Речник на българския език

1. уличило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уличило е е производна форма на улича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уличило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уличило е е производна форма на улича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).