уличило си

Речник на българския език

1. уличило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уличило си е производна форма на улича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. уличило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уличило си е производна форма на улича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).