угледен

Речник на българския език

у̀гледен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

у̀гледна, у̀гледно, мн. у̀гледни, прил. Разг. Който има приличен, стегнат вид; приятен на вид. Угледно момиче.
същ. у̀гледност, угледността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • угледин
  • углиден
  • углидин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уг-ле-ден
непълен член уг-лед-ния
пълен член уг-лед-ни-ят
ж. р. уг-лед-на
членувано уг-лед-на-та
ср. р. уг-лед-но
членувано уг-лед-но-то
мн. ч. уг-лед-ни
членувано уг-лед-ни-те