съюзя

Речник на българския език

съюзя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

съюзѝш, мин. св. съюзѝх, мин. прич. съюзѝл, св.вж. съюзявам.

Грешни изписвания (4)

  • саюзйа
  • саюзйъ
  • съюзйа
  • съюзйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съ-ю-зя съ-ю-зим
2 лице съ-ю-зиш съ-ю-зи-те
3 лице съ-ю-зи съ-ю-зят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съ-ю-зих съ-ю-зих-ме
2 лице съ-ю-зи съ-ю-зих-те
3 лице съ-ю-зи съ-ю-зи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съ-ю-зях съ-ю-зях-ме
2 лице съ-ю-зе-ше съ-ю-зях-те
3 лице съ-ю-зе-ше съ-ю-зя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съюзил съм съюзила съм съюзило съм съюзили сме
2 лице съюзил си съюзила си съюзило си съюзили сте
3 лице съюзил е съюзила е съюзило е съюзили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съюзил бях съюзила бях съюзило бяхме съюзили
2 лице беше съюзил беше съюзила беше съюзило бяхте съюзили
3 лице беше съюзил беше съюзила беше съюзило бяха съюзили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съюзя ще съюзим
2 лице ще съюзиш ще съюзите
3 лице ще съюзи ще съюзят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съюзил ще съм съюзила ще съм съюзило ще сме съюзили
2 лице ще си съюзил ще си съюзила ще си съюзило ще сте съюзили
3 лице ще е съюзил ще е съюзила ще е съюзило ще са съюзили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съюзя щяхме да съюзим
2 лице щеше да съюзиш щяхте да съюзите
3 лице щеше да съюзи щяха да съюзят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съюзил щях да съм съюзила щях да съм съюзило щяхме да сме съюзили
2 лице щеше да си съюзил щеше да си съюзила щеше да си съюзило щяхте да сте съюзили
3 лице щеше да е съюзил щеше да е съюзила щеше да е съюзило щяха да са съюзили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съюзял съм съюзяла съм съюзяло съм съюзели сме
2 лице съюзял си съюзяла си съюзяло си съюзели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съюзил съм съюзила съм съюзило съм съюзили сме
2 лице съюзил си съюзила си съюзило си съюзили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съюзил била съм съюзила било съм съюзило били сме съюзили
2 лице бил си съюзил била си съюзила било си съюзило били сте съюзили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съюзя щяла съм да съюзя щяло съм да съюзя щели сме да съюзим
2 лице щял си да съюзиш щяла си да съюзиш щяло си да съюзиш щели сте да съюзите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съюзил щяла съм да съм съюзила щяло съм да съм съюзило щели сме да сме съюзили
2 лице щял си да си съюзил щяла си да си съюзила щяло си да си съюзило щели сте да сте съюзили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съюзил бих съюзила бих съюзило бихме съюзили
2 лице би съюзил би съюзила би съюзило бихте съюзили
3 лице би съюзил би съюзила би съюзило биха съюзили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съ-ю-зи съ-ю-зе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род съ-ю-зен
непълен член съ-ю-зе-ния
пълен член съ-ю-зе-ни-ят
женски род съ-ю-зе-на
членувано съ-ю-зе-на-та
среден род съ-ю-зе-но
членувано съ-ю-зе-но-то
множествено число съ-ю-зе-ни
членувано съ-ю-зе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-ю-зил
непълен член съ-ю-зи-лия
пълен член съ-ю-зи-ли-ят
женски род съ-ю-зи-ла
членувано съ-ю-зи-ла-та
среден род съ-ю-зи-ло
членувано съ-ю-зи-ло-то
множествено число съ-ю-зи-ли
членувано съ-ю-зи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-ю-зял
женски род съ-ю-зя-ла
среден род съ-ю-зя-ло
множествено число съ-ю-зе-ли