съюзил е

Речник на българския език

1. съюзил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съюзил е е производна форма на съюзя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съюзил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съюзил е е производна форма на съюзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).