съюзило
1.
съюзило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
съюзило
е производна форма
на съюзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
съюзило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
съюзило
е производна форма
на съюзя (мин. деят. св. прич. ср. р.).