съюзил си

Речник на българския език

1. съюзил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съюзил си е производна форма на съюзя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съюзил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съюзил си е производна форма на съюзя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).