съюзили

Речник на българския език

1. съюзили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съюзили е производна форма на съюзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съюзили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съюзили е производна форма на съюзя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).