съюзил
1.
съюзил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
съюзил
е производна форма
на съюзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
съюзил —
мин. деят. св. прич. м. р.
съюзил
е производна форма
на съюзя (мин. деят. св. прич. м. р.).