съюзил съм

Речник на българския език

1. съюзил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съюзил съм е производна форма на съюзя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съюзил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съюзил съм е производна форма на съюзя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).